За последен път тя разтваря крила. За последен път синевата гребе. Ах, сбогува се тя с тези свои поля, с тези хълми край тях и със свойто небе. Ти земя я роди във едно гнездо. Ти небе я люля с песента. И затуй днес със вас като с роден дом се прощава с тиха жал в полет тя. И върти се светът, този тъй хубав свят. И въртят се жита , слънце , облаци, прах. Те след малко ще спрат този луд кръговрат Тя със мъртво сърце ще се върне при тях. Но земя ,ти пази пак едно гнездо. Ти не я очквай - няма смърт. Ще си дойде тя при вас като в роден дом. Песента ще я връща всеки път.