Лили Иванова - Утеха | Текст песни

• Тексты песен
• Лили Иванова
• Утеха

Най-после светлина припада.
Най-сетне ражда се денят.
Тук някъде се свършва ада.
И почва път. И почва път!

Ти дълго ще ме придружаваш,
но няма да ме утешиш.
Съмненията утвърждават
това, което разруши.

Ранен и обгорен ще мина
през бездната на твоя зов
да търся пак необходимата,
забравена от мен любов.

Ще ставам синкав като мрака
и ще изтлявам в таен дим -
подобно облак - неочакван,
подобно дъжд - необясним.

Една утеха многогласна
ще нося с мен като вина
и вярното небе понася
една изменчива луна.