Не вярвах, че мога да си построя дворец, в който да скрия очите на хората, а в тях намерих сълзите затаени, минути на болка и страх, сърцата им тъжно опустели.
Не вярвах, че мога да забравя, че горда съм била спестявах умора от думи превърнати в лъжи, останах без сълзи да те моля, за миг поне се смили, лъжи ме, че пак ще бъда твоя.
Докосни ме и ела във двореца съм сама x2
Не вярвах, че мога да си построя дворец, в който да скрия мечтите на хората, а в тях намерих надежди разпилени, минути на болка и страх, сърцата им тъжно опустели.