Понякога, когато оставам сама, започва да ме мъчи мисълта, че живея в клетка без никаква врата. Не мога да се махна, ни да вдигна ръка, защото господарят е измислил това - да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън, ставам от леглото и поглеждам навън, да видя там ли си е всичко, в комплекта както си стои. Въздуха, небето, дървета и река станали са черни, но това е от нощта, о всичко си е тука - не съм ограбена аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма, останали са малко и копаят пак. Искат да прокарат мост над нищетата, но трудно ще прескочат този мръсен ад. Смахнати сме всички, а другите ги няма, останали са малко и копаят пак. Искат да прокарат мост над нищетата, но трудно ще прескочат този мръсен ад. Смахнати сме всички, а другите ги няма, останали са малко и копаят пак. Искат да прокарат мост над нищетата, но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? (x8)