Миро: Ти, раздели ме по малко от себе си, Вярваш, че можем, нали? И света да обърнем под себе си... Ти разпиля всички дни по небето ми. Вярваш, че можем,нали? И света да обърнем под себе си... Аз зная, че можем. Знаеш и ти, че е възможно, както преди... Зная, че можем...
Ти преобърна света ми за миг. Ти и аз сме едно. Разбери! Аз вярвам в тебе само, в мене само, в двама ни. Ти, ти и аз сме едно не дели, Нито миг, нито свят ни дели. Аз вярвам в тебе само, в мене само, в двама ни.
Жени: Ти, раздели ме по малко от себе си Вярваш, че можем, нали? И света да обърнем под себе си... Себе си... Ти разпиля всички дни по небето ми. Вярваш, че можем, нали? И страха да превърнем в(ъв) нежни дни.
Зная, че можем... Вярваш ли ти, че е възможно, както преди?... Зная, че можем...
Ти преобърна света ми за миг. Ти и аз сме едно. Разбери! Вярвам в тебе само, в мене само, в двама ни. В тебе само, в мене само, в двама ни... Ти, ти и аз сме едно не дели, Нито миг, нито свят ни дели. Вярвам в тебе само, в мене само, в двама ни.
Миро: Ти преобърна света ми за миг. Ти и аз сме едно. Разбери! Вярвам в тебе само, в мене само, в двама ни.
Жени: Ти, ти и аз сме едно не дели,
Миро: Нито миг, нито свят ни дели.
Миро и Жени: Вярвам в тебе само, в мене само, в двама ни.