Младостта си отива и е ясно това не от белите жички по мойта глава, не от ситната мрежа край мойте очи, младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час отредената възраст на всеки от нас, ако пазя диета и спортувам през ден ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен.
Младостта си отива, ала не от това, и каква съпротива да окажем, каква? Младостта си отива, Боже мой, не върви да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях как искри сред водата златен лунния прах. Младостта си отива, преметнала сак, в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей младостта си отива на един автостоп, хей, хей Младостта си отива - ето хлопва врата, пред разумния довод за всички неща, за всички неща, за всички неща.
Младостта си отива, ах как помня това, уволнена си тръгва, но с горда глава, с уста си подсвирква, не поглежда назад, не и пука от нищо пред смълчания свят.
Младостта си отива, пие чаша коняк незаконно щастлива край бургаския бряг, изпотена от ласки, цяла в пясък и сол младостта си отива с песничка в си-бемол.
Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога? Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем. Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога? Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем...