Случайна среща, във жената бяла Учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас. Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен. Ти хора ни направи със тревоги, учителко любима “Добър ден”. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка. Припев: /2x/ Прости ми, прости ми Прегрешенията и болките от другите и мен Ти хора ни направи Учителко, любима “Добър ден” Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка.