Намерих път към тебе, невярна бе – не знам защо. Макар да бях обсебен, обърна граб с ирония и смях в едно. /И какво от това/ сам съм вече. /Заваля сега/ заваля едва. /Някой друг си избра/ някой друг. /И какво разбра/ Студът ти отива!
Припев: И с глас смутен говориш със мен и искаш до ден отново да дойдеш и да си с мен нима ти наистина не разбра че вече не те броя.
И нямам дъх от думи, изровени от пепелта. И няма смях по между ни или пък малко захар да стопи солта. /И какво от това/ сам съм вече. /Заваля сега/ заваля едва. /Някой друг си избра/ някой друг. /И какво разбра/ Студът ти отива!
Замълчи си след мен в тази нощ и ден. Потъна, повяхна – цветя между нас. Тръгна но аз оживях. И искам, как искам до теб да спре. Моето ехо…Ти… Заедно бяхме нали видя? Но вече далеч си и вече не те броя.