Кафяви изроди играят със чувствата ми кегелбан. Пилат напомпан шепне, шепне съдбата, която вече знам. Във спомена ще ти остана с албанския кафяв костюм, навел изтърканото таке - усмихнат призрачен албум.
Обесете се в неделя, това е най-добре. Никой няма да ви гледа - всеки себе си чете.
Приятелите от хартия изрязваш с ножичката сам и най-накрая забелязваш, че мене май ме няма там. Дали ще ме намериш в циркът на един живот където стройни земемери постоянно мерят моят гроб ПР: Обесете се в неделя... Луната хладно жълта окултно свети пак зад нас гласът ми каза "Добър вечер Вашият Прилеп съм аз!"