Видях едно дете с крила, отблясък през прозореца. Замахнах с моята ръка, стъклото с крясък се разля. Толкова сам, колкото мога аз в отчуждение плувам натам. Всички сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви сам. Здравей, здравей, студен живот! Аз ще приема твоя шанс и на ръба застинал бог ще плаче тихо във аванс.