Колко трудно ти е вече с мен да бъдеш всяка вечер, от умора ме прегръщаш, всяка дума в гняв превръщаш и пак 100 000 причини има, за да не бъдем с теб и тази зима и да не можем да си кажем всичко... всичко...
Теб имам, с теб дишам, в теб вярвам и вървя над суетата със светулка в ръката и мълча всеки миг щом си до мене, аз горя! Светлината от очите ми вземи, но ми дай ръка и бавно ме води!
Искам всички тук да виждат колко много те обичам! Знай, че всяка лоша дума нас с теб не ни вълнува, но пак 100 000 причини има, за да не бъдем с теб и тази зима и да не можем да си кажем всичко.... всичко....