За тебе пак аз пея тази песен, за тебе - моя съдба. Аз помня как в онази късна есен ти стопли моята душа. Стопи леда на моите дни самотни, сърцето лудо заби. И сложи край на мислите сиротни, ти върна моите мечти.
И хиляди слънца да засветят на този свят твоята усмивка ще ги затъмни. И всички диаманти и злата да заблестят няма да блестят като твоите две очи. Мислите ми все към теб, все към теб летят. Видя ли те - знам, ще спрат моите сълзи. И когато две сърца във едно затуптят, нека да се слеят нашите души.
Душата ми отново пак зове те, за теб живея аз. Знай любовта пролетта на тоз живот е, дано е вечна за нас. Обичай ме и аз ще те обичам до последния ден. И цял живот на тебе аз обричам, ти си всичко за мен.
И хиляди слънца да засветят на този свят твоята усмивка ще ги затъмни. И всички диаманти и злата да заблестят няма да блестят като твоите две очи. Мислите ми все към теб, все към теб летят. Видя ли те - знам, ще спрат моите сълзи. И когато две сърца във едно затуптят, нека да се слеят нашите души.