Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство- Сърдечно и вечно море, Всичко отминава.
Ах, колко години, години, години, Години, години, море, Умряха безвъзвратно. Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни, Кажи ни, кажи ни, море, Искам ги обратно.
И ето, че идвам при теб Толкова сам, толкова лош, толкова грешен. И гребвам от тебе, море, шепа вода, Глътка любов за моя ден.
Прекършени клонки и чифт панталонки И кърпена ризка, море- Бедните ни дрешки. Ни помен от подлост, ни жажда за слава, А порив за подвиг,море, В мислите момчешки.
И често се питам, защо не опитам Да вляза във ритъм със теб- Смело да пристъпя. Покоя сегашен, уюта домашен И делника прашен, море, В тебе да изкъпя.
Ах, как ми се иска със кърпена ризка Да тръгна към риска, море. Има ли надежда? Тук мойто начало, наивно и бяло Като в огледало, море,
В тебе се оглежда.
Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство, Сърдечно и вечно море- Всичко отминава.