Янтра... Янтра, залезът гори, светят в теб зари. Янтра... Янтра, ти течеш в нощта, вече няма го твоя древен свят. Но приспиваш ти с песен Търновград. Вечна както любовта оставаш ти.
Янтра... Янтра, в твоя стръмен бряг стихва синкав мрак. Янтра... Янтра, име на тъга и отнасяш ти в тишина и сън отразен във теб твоят вечен хълм. Вечна както любовта оставаш ти.
Янтра... Янтра, залезът гори, светят в теб зари Янтра... Янтра, спри за малко, спри и спомни си пак твоя древен хълм. Донеси в нощта тих камбанен звън. Вечна както любовта оставаш ти. Янтра... Янтра... Янтра.