Вече тридесет години, откакто съм роден, а в живота си не помня красив един единствен ден. В порутени бордеи премина мойто детство, с баща си се гордея - алкохолик съм по наследство. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
В училището сядах все на последните редици, а в междучасието бягах далеч от всички ученици. В клас моите връстници жънеха успехи, аз страдах от амбиции - да скрия свойте вехти дрехи. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
Аз живея във колиба - също като чичо Том, а срещу нея се издига красив и бял партиен дом. Там в луксозни канцеларии със паркет и със мокет шетат трескаво другари - проектират нов банкет. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
Аз знам, че има хора, дето са добре, животът до колене е за тях море. Но не мога да предскажа в кой ли ден проклет ще ме намерят на паважа между кофите за смет. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!