Що ми е хубост? Що ми е младост? Щом вехна сиротна с душа самотна. Що ли не сторих? Сърце си дадох, либе ме остави, клетви забрави.
Припев: Проклета да си душо моя. В огън да изгориш. Няма ли цяр за мъка твоя, та да го забравиш?!? Песни тешат ме, да не плача, време не лекува. Хиляда сълзи изплаках, сърце ми все тъгува.
Хляб и сол даже сладко ни беше, а голата земя - мека постеля.