Борис Дали: Тя на мястото ти спи, но виждам твоето лице... Тя не може да си ти, ти си първа в моето сърце.
Преслава: Той опита да замени любовта, но чувствам пак празнота... Хубаво ми е само в твоите ръце, ти си първи в моето сърце.
Припев: Още сънувам само теб, твойте усни, твойте думи. Още те нося като клетва в кръвта ми. Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен. Още искам всичко твое да е мое...
Борис Дали: Ден да можеше поне до тебе пак да вървя... Час, да можеше поне, само час, но най-щастливия.
Преслава: Искам те до мен, и дори да е грях, този грях е бял като сняг. Искам те до мен, силно ме прегърни, че съм жива ми припомни...
Припев: Още сънувам само теб, твойте усни, твойте думи. Още те нося като клетва в кръвта ми. Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен. Още искам всичко твое да е мое...