Борис Дали: С ръце ти закривам очите, кой е тук познай! Кой от 0 така те обича чак до + безкрай ..
Преслава: Кой на пръсти постоянно ме повдига да целувам пак? И ако въздуха от теб не ми достига.. Заедно: Как да ми стигнеш, как?
Припев: Правено е вече с друг, но всичко тук с тебе колко е различно... Казвал го е някой друг, но в моите устни вярно е! Правено е вече с друг, но нищо тук на други чувства не прилича... Имал те е някой друг, но не и както имам теб!
Борис Дали: И ето пак, че с тебе сме сами! Има за целуване, желаеш ти! Има за докосване, телата чакат! Други подходящи, ако виждаш ти! Аз не виждам и няма да има други зная!
Преслава: С косите закривам лицето, ще те скрия тук! Ще те сложа дълбоко в сърцето, там не пускам друг...
Борис Дали: Покажи ми до къде ще ме обичаш, аз и по натам! Заедно: И заведи ме накъде си поискаш, нека сега не знам!
Припев: Правено е вече с друг, но всичко тук с тебе колко е различно... Казвал го е някой друг, но в моите устни вярно е! Правено е вече с друг, но нищо тук на други чувства не прилича... Имал те е някой друг, но не и както имам теб! х2