Днес не правя нищо важно само умирам и гледам към тавана само с поглед угасен и дишам бавно, все по-бавно и на ум говоря със силното безсилие в мен!
Припев: По-добре да те убия бавно, за да ни боли веднъж по равно! Цял живот отстъпвах ти реда си да ме нараняваш само ти. По-добре да те убия бавно да усетиш болката, която вътре в мене ме изгаря и не ме оставя да заспя.
Душата ми легло ти беше стоплено за теб! Със среднощните си скитания ме раняваше... Обръщах се така болеше, все едно ти беше. Обичах те - не мога повече...
Припев: По-добре да те убия бавно, за да ни боли веднъж по равно! Цял живот отстъпвах ти реда си да ме нараняваш само ти. По-добре да те убия бавно да усетиш болката, която вътре в мене ме изгаря и не ме оставя да заспя...