Ти бе религия за мене, буря, вяра и живот. Ти беше моята молитва, на теб обрекох се до гроб. Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи, полудях от ревността. Изгубих любовта.
Припев: (х2) Как да останем с теб приятели, щом тлеят въглени в телата ни? В очите мълнии и преплетени искри запалват под ръцете ни.
В сълзи душата ми се дави, във бездна от тъга. Защо ли клетвите забрави и стана роб на суета? Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи, полудях от ревността. Изгубих любовта.
Припев: (х2)
От изгубената любов остава само болка и самота, погребана душа, разбито сърце и въпросът: Защо? Но по-добре да я изгубиш, отколкото никога да не си я срещал.