Там, гдето Дунав лудо тича из Дунавската равнина и в Черното море се втича от стари, древни времена, там, гдето Добруджа люлее узрели класове и вее свободни, горди знамена - о, там е моята страна.
Там, гдето се издига Рила, накичена с венци от сняг, там, гдето лодка лекокрила лети край морския ни бряг, там, где Пирин от скръб белее и Струма легендарна пее из свойта плодна долина - о, там е моята страна.
Там, гдето в гробове прогнили лежат деди и прадеди, загубили юнашки сили във робство, мъки и беди, там, гдето чух езика роден, език свещен, любим, свободен и зърнах пръв път светлина - о, там е моята страна.