Имаш твоя вроден порок, с хубавите да си жесток! Знаеш начини хиляди, да ме превърнеш ти, в едно кълбо от нерви! Пак виновна изкарай ме! Пак до сълзи докарай ме! Сякаш броя на раните и заканите, любовта измерва?
Искам такъв да не си се раждал! Искам поне да не си ме срещал! Искам, но кажеш ли "идвай" и тръгвам с теб.. Искам и аз да те тровя нощем! Искам, но жадна крещя и те моля за още.. Обичам те!
Винаги под езика ти, има скрити по две лъжи! Тази дето ранява ме, е голямата, която с "О" започва! Пак от ревност ме измъчи.. Любовта ти, в това личи! Свикнала съм и раните, и забраните да са от твоите устни!
Искам такъв да не си се раждал! Искам поне да не си ме срещал! Искам, но кажеш ли "идвай" и тръгвам с теб.. Искам и аз да те тровя нощем! Искам, но жадна крещя и те моля за още.. Обичам те!