Светът е пълен с много хора, забравени дори от Бога. Като деца осиротели, като огнища изгорели. Като куршуми смъртоносни, винаги самотни. Светът е пълен с много хора, като орлите в небосклона. Летят високо и се мятат между небето и земята, като с присъди доживотни, винаги самотни.
Припев: Винаги самотни, като птици ранени са душите им бедни, непотребни. Винаги самотни, като летоброене. Без посока и време като тебе, като тебе, като мене.
Светът е пълен с много хора, оставени на произвола. На произвола на съдбата стоят сами и тихо чакат, една усмивка да ги стопли, да не са самотни.
Припев: Винаги самотни, като птици ранени са душите им бедни, непотребни. Винаги самотни, като летоброене. Без посока и време като тебе, като тебе, като мене.