Нима това е празник На моя сватбен ден? Лица с усмивки празни, Те гледат само мен. Душата в мрак потъва В този тъжен ден, Когато ти не си до мен.
Бяла съм сега С рози във ръка. Бяла съм сега, А душата мрак и тъга. Бяла съм сега С рози във ръка, Моите очи болката превръщат в сълзи.
Ще блесне мълния страшна, Нощта ще пламне в искри, Луната в миг ще огасне, Ще се стопи. През бури и урагани ще търся твойте очи. Душата с теб ще остане. Любов, прости...
И пръстена венчален Не може да блести. Във чашата кристална И виното горчи. A думите лъжовни щом ги изрека, Проклинам своята душа!
Бяла съм сега С рози във ръка. Бяла съм сега, А душата мрак и тъга. Бяла съм сега С рози във ръка, Моите очи болката превръщат в сълзи.
Ще блесне мълния страшна, Нощта ще пламне в искри, Луната в миг ще огасне, Ще се стопи. През бури и урагани ще търся твойте очи. Душата с теб ще остане. Любов, прости...
Ще блесне мълния страшна, Нощта ще пламне в искри, Луната в миг ще огасне, Ще се стопи. През бури и урагани ще търся твойте очи. Душата с теб ще остане. Любов, прости...
Бяла съм сега С рози във ръка. Бяла съм сега, А душата мрак и тъга.
Ще блесне мълния страшна, Нощта ще пламне в искри, Луната в миг ще огасне, Ще се стопи. През бури и урагани ще търся твойте очи. Душата с теб ще остане. Любов, прости...