Тихите ти стъпки, нощем още чувам! А теб те няма! Няма те! Ръцете ти усещам, как силно ме прегръщат! А теб те няма! Няма те! И мислите се лутат – объркани, безпътни! А теб те няма! Няма те! И устните прошепват на никого ненужни: “Обичам те!” Обичай ме!
Сърцето знае, защо! Иска теб за зло или добро! И без очи във мрака, то пак ще те дочака! Сърцето знае, защо! И как да те познае, едничко то си знае! Сърцето знае, защо!
Защо ли, пак не спирам в тълпата да се взирам? А теб те няма! Няма те! И нищо не разбирам и смисъл не намирам! А теб те няма! Няма те! Останах и без вяра, останах и без сила! Без глас шептя: “Обичам те!” Обичай ме!