Руслан: Виждам колко с теб сме различни ти ден си, а нощ съм аз. Толкова си нежна и мила, колкото лош съм аз. Твоята изисканост нямам и глупаво се държа. Има ли, има ли как да издържа?
Таня Боева: Как да те накарам да чуеш гласа на сърцето ми? Как да те накарам да вярваш на моите истини? Истина е любовта ми, приемаш я за лъжа. Има ли, има ли как да издържа?
Припев: Черно на бяло аз не ставам за теб, лъжа е любовта. Черно на бяло аз не съм, като теб не вярвам в любовта. Грешка, която страшно много боли. Това сме аз и ти. Зная, че сме различни. Но помисли! Тогава защо съм с теб?
Руслан: Как да заприличам на тебе, така съвършена си? Как да те запазя за мене безумно красива си?
Таня Боева: Как да те накарам да вярваш, че няма да те предам? Има ли, има ли как вече не знам?