Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
най е чета от юнаци,
плашила за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.
Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.
Нема вече плахи роби,
има горди юнаци...
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падна Пандю, Равашола,
мрат в борбата синове.
О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.
Сава Попсавов еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1