От себе си напразно се мъча да избягам, към всичко недостъпно ръцете си протягам. Сърцето все ме тегли към краища далечни, навсякъде обаче съм в плен на скука вечна.
Припев: Градовете подминавам, по шосетата летя, хоризонтите преследвам - те са моята мечта. По инерция се нося, без да знам къде отивам, и поискам ли да спра, по инерция завивам.
Пътят бавно продължава и до никъде не води, няма лек за мойта жажда, няма вятър във платната. Трудно е да видиш слънце във мъглата, трудно се постига най-голямата мечта.