Не е любовна песен, да я изпея през сълзи. Не е роман чудесен с happyend за двама ни. Това е страшна лудост, и ме побърква ден по ден, и става все по-трудно с теб и става все по-трудно.
Стоя в празна стая и нямам кой да обвиня, стените даже знаят - не нетрябваше да е така. Да можех да обърна, посоката на две съдби, ех да можех да си тръгна, преди да си в живота ми.
Никой не разбира колко ме боли... Само ти ..Само ти .. ще ме спасиш !
Целувай като луд, тук където ме боли, ти притискай като луд и нека да боли, аз ще съм сама, а ти сам. Но лесно не умира пречупена на две, любовта пак намира сили да диша.
Да беше срещтал друга по дяволите вместо мен. Да бях с тебе груба, в най-щастливият ми ден. Това е страшна лудост, и ме побърква ден по ден, и става все по-трудно с теб а ти си вече част от мен.
Толкова е непоносимо ..Сякаш .. Саякаш крещя ..Никой неможе - неможе да ме чуе !
Целувай като луд, тук където ме боли, ти притискай като луд и нека да боли, аз ще съм сама, а ти сам. Но лесно не умира пречупена на две, любовта пак намира сили да диша.
Целувай като луд, тук където ме боли, ти притискай като луд и нека да боли, аз ще съм сама, а ти сам. Но лесно не умира пречупена на две, любовта пак намира сили да диша.