Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш. И аз все повече да съм виновен - това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш, главата ми ще падне на гърдите ти - ще се стопят китарите, (х2) защото аз не съм готов да те загубя като ключе от пощенска кутия - не съм готов. (х2)
Затуй минавам аз тук всяка вечер под фосфорната тайна на прозореца и подлудяващия стон на гълъби ревниви. Минавам аз, минавам сам...