Не разбираш колко днес ми дотежа пълният ми куфар с спомени скъпи. Виждаш тази тежест не е за жена, хладният ти поглед и камък ще счупи. В документите си надписа изтрих, сменям имената с добра непозната. Тази вечер острието не държиш, жертвата не плаче, а плаче палача. Припев: Защото Господ е мъж ли реши изведнъж, че е забравил мен. Мисълта си задръж, след сълзи наведнъж идва щастие. Защото Господ не си, ще си плащаш и ти всички грехове. Щом са в мъжки очи, от сълзите боли двойно повече. Върху прашна дрипа - накит от сребро можеш ли да сложиш, не те ли тревожи? По-прозрачно беше даже от стъкло, повече от НИЩО да даваш не можеш. Как приличаш ми на глезено дете, нагло как закача се с бедно сираче. Тази вечер и да стискаш острие, жертвата не плаче, а плаче палача. Припев: Защото Господ е мъж и реши изведнъж, че е забравил мен. Мисълта си задръж, след сълзи наведнъж идва щастие. Защото Господ не си, ще си плащаш и ти всички грехове. Щом са в мъжки очи, от сълзите боли двойно повече. х3