Ех, Йовано, Йованке...И аз те дома чекам, дома да ми дойдеш, а ти не довадяш душо... сърце мое, Йовано! А те чекам, Йовано песен да ми изпееш, како майка си има, имала... защо си не иская... се му майка давала, а син - болен! Болен, откакто се родил! Да ми пееш, как са разцъфтели бахчите, разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен... болен откакто се родил! Да ми пееш, как и аз по мръкно лутам, ноче ме бие... месечина ме бие! Нищо не ми е, здрав съм... а болен... е те за туй те чакам Йовано... дома да ми дойдеш, а ти не довадяш душо... сърце мое, Йовано, Йовано, Йовано... ееех...
Йовано, Йованке, край Вардарот седиш мори бело платно белиш все нагоре гледаш душо сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке, я те тебе чекам мори дома да си дойдеш а ти не дохождаш душо сърце мое Йовано.
Йовано, Йованке, твоята майка мори тебе не те пуща при мене да дойдеш душо сърце мое Йовано.