Ние сме лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата… Мъжки момчета сме, знаем сами - лоши ще бъдем докрай! Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни. Припев: Изпратете ни без плач, момичета, без сълзи, забравете даже наш’те имена! Копелета гадни бяхме всичките, до един, ала така ни обичахте…
Някога всичко ще свърши така - някой пред нас ще застане с два пистолета във всяка ръка, търсещи наш’те сърца. И ще видят всички през раните ни колко са бели душите ни…