Не искам да те помня с лошо, не помня и едно добро. "Обичам те" не чух изобщо, дори и между другото. Но влюбя ли се мяра нямам - напълно беззащитна ставам. И ти, като стъкло ме счупи, мен във един момент...
Припев: Стъкло съм и режа чак до кръв, стъкло съм и ще усетиш пръв! Разбият ли ме - боли ги от мене повече! С кого съм не питай ти сега! С кого съм е моя работа! Недей, не звъни - не вдигам на миналото ми!
Назад да гледам - няма смисъл, защо очите са отпред... Не си ми вече всяка мисъл, щастлива съм и без теб! Дори на грешки податлива, дори като стъкло чуплива - парчетата с ръце си ги събрах - ти не си сред тях!
Припев: Стъкло съм и режа чак до кръв, стъкло съм и ще усетиш пръв! Разбият ли ме - боли ги от мене повече! С кого съм не питай ти сега! С кого съм е моя работа! Недей, не звъни - не вдигам на миналото ми!