Като млад юнак от приказка, Със коса – от вятър пли сната, Със очи – слънца запалени И сърце – цветя негалени, Идвам аз към теб, незнайната – Приказната и омайната, Птица-жар крила разперила, Търсена и ненамерена.
Жар-птица вечно за мен бъди, Примамвай ме в небеса! При мойто сльнце ме заведи, За да не бъда толкоз сам. Живей, любов! И измислица Дори да бъдеш, но живей! И от мечта стани ти истина, Но само мъка – не, недей!
Приказката става истина, Истината става приказка, Щом една мечта-измислица Еродена с обич искрена.