За последен път Тя разтваря крила. За последен път Синевата гребе. Ах, сбогува се тя С тези свои поля, С тези хълми край тях И със свойто небе, небе!
припев: Ти, земя, я роди във едно гнездо. Ти, небе, я люля с песента. И затуй днес със вас като с роден дом Се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, Този тъй хубав свят, И въртят се жита, Слънце, облаци, прах. Те след малко пе спрат Своя луд кръговрат, Тя със мъртво сърце Ше се върне при тях, при тях.