За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света?!
Живея на последния етаж
в една мансарда точно под звездите,
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам.
Дали след време тука под звездите
в прозореца ще има светлина?
Дали тогава пак ще слушат "Битълс"
и вечните поети ще четат?
Дали хазайката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне: "Спахте ли добре?"
И пак ли ще звучи невероятно
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.
Тангра еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 2