Есента на мама Всяка есен се заричам да се върна тук. Мама чака под асмите, гасне всеки звук. Дълго, дълго тя се взира в пътната врата… чака стъпките ми леки | в есента ... |2 Някой ден ще я целуна, но кога - не знам! Свети кратко жълта дюля в майчината длан… Пада слънце като пръстен в бавната река. Мама тихо се прибира | в есента… | 2