Мойта малка дъщеря - Мария, Мария, вече свири на пиано, Мария, Мария. Колко мъничка е тя,
а пианото голямо, бърка и започва пак, свойта песен отначало.
А учителят четливо, Мария, Мария, е написал: темпо виво, Мария, Мария, и с диези, и с бемоли, тя добре се справя вече, но педалите, защо ли, все са толкова далече.
Припев: Мария, Мария, днес светът се е събрал, в твоите клавиши. Мария, Мария, ти трептиш, всъщност ти си песента.
Ситни пръстчета реди, Мария, Мария, сложни тактове брои, Мария, Мария, Пак прехапала език, тя урока преповтаря, после в миг като артист тя на всички се покланя.