[аман … аман….] Да беше ти като всички предишни дето обичах. Да беше съсипал живота ми, да беше си тръгнал но с теб е плашещо хубаво, не мога дори да повярвам такова не ми се е случвало не знам какво да направя!
Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко! Зная болка нося, даже много, нещастия дали ще мога? Дано останеш да ме научиш най- накрая да видя какво е…
[ааман аман… аааа аман … ]
Най-доброто у мене предишните ми видяха, на теб показах най-лошото, защо не избяга? Не знам, такава защо съм ти но знай, че до смърт те обичам и тръгнеш ли от живота ми с теб тръгва си всичко.
Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко! Зная болка нося, даже много, нещастия дали ще мога? Дано останеш да ме научиш най- накрая да видя какво е…
[да видя какво е… ааман… ааман … ]
Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко! Зная болка нося, даже много, нещастия дали ще мога? Дано останеш, да ме научиш най- накрая да видя какво е… /2