Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина - на сцента, за миг поне, имам всичко на света. Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц - тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?
Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак ще видиш принца-просяк отстрани. Нима не знаеш, че това е само миг от приказка, която ти сама си сътвори.
Много думи разпилях, късах струните със смях, падах, плаках и летях в твоя приказен свят. Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина. Ти оставаш пак сама - търсиш своя принц.
Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак ще видиш принца-просяк отстрани. Нима не знаеш, че това е само миг от приказка, която ти сама си сътвори.
Но всяка приказка си има своя край - изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.
Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак ще видиш принца-просяк отстрани. Вече знаеш, че това е само миг от приказка, която ти сама си сътвори.