Колко хубави неща с тебе всеки ден се разминават. Колко капки от дъжда без да видиш, бързо се търкалят. Колко дребнички зърна от голямо сито се отронват. Колко време излетя - твоите твърди крачки го догонват. Кажи “стоп” и задръж стрелката! Кажи “стоп”, дъх поеми! Кажи “стоп” и във тишината за миг спри да бъдеш все първи ти!