Ти още като дете Играеше на въже, Препъваше хора, Бягаше във двора със смях. Но вече не си момче – Забрави това въже, А в него се спъна, Падна и дочу нечий смях. Ти знаеш, че в твоя бяг Понякага слагат крак, Но ти продължавай – Падай и ставай със смях.