1. По мътният ти поглед те познавам, с коя си бил и тази вечер. По мътният ти поглед те познавам, уж тук си, а си далече. Но даже да мълча, ти преча, когато имаш лоша вечер. И дразни те да те докосвам.
Пр. Давай, кучка наречи ме, за теб жените, просто нямат друго име. Давай, грубо съблечи ме, че си нещастен с друга, мене накажи ме. Давай, кучка наречи ме, не чувствам нищо, колкото си щеш мъчи ме. Мъртво е във мене всичко, аз бях едниствената, дето те обича.
2. Защо не мога да съм като тебе, пияна и без капка милост. Защо не същестува друг за мене, любов ли е или глупост? Но даже да мълча, ти преча, когато имаш лоша вечер. И дразни те да те докосвам.
Пр. Давай, кучка наречи ме, за теб жените, просто нямат друго име. Давай, грубо съблечи ме, че си нещастен с друга, мене накажи ме. Давай, кучка наречи ме, не чувствам нищо, колкото си щеш мъчи ме. Мъртво е във мене всичко, аз бях едниствената, дето те обича.