На прага на сърцето ти стоях, но страх ме бе да го премина. усещах аз отвътре топлина и буен огън тлеещ от години.
На прага на сърцето ти стоях, Но страх ме бе вратата да отключа. Ключът във своята ръка държах и чудех се какво ли ще се случи?!
Припев: Отключих и отворих аз вратата, но буен огън вътре не видях и не от него беше топлината... Тогава аз наистина разбрах:
На прага на сърцето ти стоях. Сърцето ти пустиня бе безбрежна. Пустинни палещи лъчи горяха, превръщаха в пепел всичко нежно.
Припев: Отключих и отворих аз вратата. Сърцето ти пустиня бе безбрежна. И палещи лъчи на пустотата, превръщаха във пепел всичко нежно.
На прага на сърцето ти стоях. Прекрачих го, пустинята преминах. Поникнаха в краката ми цветя- сърцето ти превърна се в градина.
На прага на сърцето аз стоях На прага на сърцето теб избрах На прага на църцето вече го преминах На прага на сърцето стана то градина На прага на сърцето