След като така и не успях да разбера Какво точно търсиш ти във любовта В тъмнината тръшна ми вратата и така за последен път Оставих на сълзите ми за теб да потекат. Сълзи пропити от мъка, от болка, от лъжа, От тъга за любовта, хвърлена в прахта, Останала от огъня, горял в нашите сърца, Моето и на една жена, обичана така, Както никоя, никоя е нямала честта досега Да държи в своята ръка живота ми, мечтите ми, Щастието в дните ми, а сега дори сълзите ми, Но очите ми вече са пресъхнали И не са забравили какво им причини. Остави им само снимка твоя, но и тя изгоря С последната искра между нас двамата...
Мъжките сълзи Веднъж отрониш ли Ще паднат във калта И ще проклинат любовта. И вече никога За нищо на света Не ще ти простят И за теб не ще потекат.
Вече не мисля за теб и дори Твойто име от съзнанието ми се заличи. Моите сълзи за теб повече не ще се леят, Защото чувствата ми самотно се веят, Там където гарваните тъжно пеят и слънце не изгрява, там духа вятър върху черната жарава. Знам че там твойто място си остава - безчувствена жена със сърце обвито в лава!