А бяха други нощи и мракът беше друг, а спомените още се гонят тук... И аз подобно спомен след спомени вървя, като дърво без корен, без корен.
Припев: Думи умират в ноща, стъпки, а няма следа. Търся прозореца - фар в спящия град. Няма вина без вина, ала за прошка една ще вървя с песента след теб през света, след теб...
Мрак над града, лепкава мъгла. Само неонът син още не спи в ноща. О, самота! Сянка една, черна от тъга. Тихо пристъпвам пак в този мастилен мрак сам, аз крача сам.
---
Припев: Думи умират в ноща, стъпки, а няма следа. Търся прозореца - фар в спящия град. Няма вина без вина, ала за прошка една ще вървя с песента след теб през света, след теб...
Нощ над града, вън изгря луна, трепкат звезди - очи, сочат ми път с лъчи, път през града. И в твоя дом слънце, не неон аз във нощта открих в този прозорец тих с теб и любовта. аз във нощта открих в този прозорец тих с теб и любовта, и любовта.