Там на хълма в лъчисти небеса рубинената кула издигаше снага. Там отдавна живеела сама жестока, но прекрасна, красивата жена. Нощем в мрака в плен на самота, аз чакам да я видя, но не чака тя. Но достатъчно било зад високото стъкло да застане тя за да я видя аз. Тя със своя странен поглед е могла да превръща хора във вещи със сърца. И ето аз съм тук в рубинената кула, превърнат съм на пук в кристално огледало, в безропотно стъкло. Но достатъчно било като елмаз и стъкло да се огледа тя за да я видя аз. Без да мога обич да получа, аз живея като птица без криле. И навярно няма да сполучиш ти, мое сърце.