Веднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда, звезда искрометна и млада.Стопи се за миг нощта без следа. Прекъсна дъха ми,когато отмина затичах се бързо с ръце да я стигна, но сякаш от мен избяга,дивна и свидна все питам: “Чия съдба нейде отнесе?”
На-на-на-на-на-на!
И от тогава тъгувам и викам:”Къде си,къде си звезда?” Безкрайно далечна и земна остави /във мен следа./2 По тебе ще тръгна,света ще обгърна, ще бродя безсънна в нощта да те върна, защо ли избяга,дивна и свидна къде си? Чия съдба нейде отнесе?