Ясно слънце се издига, там над черната гора, бързо месеца се скрива, зад високата скала. Нова чета се събират, на Хайдушката чешма, всеки тук им е побратим, планината е сестра.
Море-соколе, пиле шарено, виждаш всичко, знаеш всичко, що е било по света. Море-соколе, пиле шарено, виждаш всичко, знаеш всичко, що е било по света.
Тръгна младата дружина, бият младите сърца, коран - мила е закрила, за немирната глава. Бой се почна, ден премина, падат младите момци, от куршуми изжълтнели, бия сивите скали.
Море-соколе, пиле шарено, тежък бой се, да го води, да под твоето гнездо. Море-соколе, пиле шарено, тежък бой се, да го води, да под твоето гнездо.
Кървав месец се издига, плаче старата гора, носи цялата дружина, младият си войвода. - Оставете ме, момчета, тук на сините скали, да умра и да нахраня, непокорните орли.
Море-соколе, пиле шарено, виждаш всичко, знаеш всичко, що е било по света. Море-соколе, пиле шарено, виждаш всичко, знаеш всичко, що е било по света.
- Не оставяй ни, войводо, ще ни водиш до смърта, тъй закле се връз дружина, на Хайдушката чешма. - Ден ще мине, нощ ще дойде, ще излъжиме смърта, всеки тук ми е побратим, планината е сестра.
Море-соколе, пиле шарено, виждаш всичко, знаеш всичко, що е било по света. Море-соколе, пиле шарено, виждаш всичко, знаеш всичко, що е било по света.